Защо не изчисляваме държавния дълг спрямо приходите в бюджета?

"Дългът на България в края на 2017 година е 25.064 млрд. лева, според Националният статистически институт. Той е 25.4% от брутния вътрешен продукт, който миналата година достига 98.631 млрд. лева." - това е цитат от журналистическа дописка. 
Прави ми впечатление, че винаги се постъпва така - дава се процентът на държавния дълг спрямо БВП. Също така дефицитът в бюджета се смята спрямо БВП, а не спрямо приходите в бюджета. Разбира се, всеки който се интересува може да си ги преизчисли, защото данните са публични.

Според мен е доста по-важно съотношението на държавния дълг и бюджетния дефицит спрямо приходите в бюджета на дадена страна. Защо ли? Ами защото държавният дълг се плаща през бюджета и това е кесията на държавата.
БВП пък може да се разглежда като сумата от крайното потребление (похарченото) през годината в държавата. 
В него влизат и частните разходи.

Та при 36.2% заложени приходи в бюджета спрямо БВП за 2018 г. съотношението държавен дълг спрямо бюджетни приходи (при запазване на нивото на дълга спрямо БВП на около 25%) ще бъде близо 70%. 
Така картината става доста по-ясна.
При бюджетния дефицит положението е същото. Коефициентът е близо 3 пъти по-голям от изчисленията спрямо БВП.
Ясно е защо се прави всичко това. 
По-малките числа за дълга са по-приятни за произнасяне от политиците и камбаната не бие толкова тревожно. 
А държавният дълг се плаща от бюджетните средства, не от целия БВП. Или от нов дълг, ако те не стигат.

В банката като теглиш кредит те питат колко ти е нетния доход. Ами на държавата нетния доход са бюджетните приходи, а не БВП.

Приходната част на бюджета всъщност е нетния годишен доход на държавата. Та държавния ни дълг е 70% от годишния доход на България. Все едно имаш заем от 8400 Евро при някакъв лихвен процент, който плашаш със заплата от 1000 Евро месечно. Това е горе-долу съотношението.