"В древността огромен брой хуни, които тогава наричали кимерийци, живеели по тези местности, за които стана дума, и един цар стоял начело на тях."

         Прокопий Кесарийски, летописец от VІ в., в книгата си Войната с готите, кн.ІV.5

   По-данни на арменските късно-антични извори (Агатангелос, Тавстос Бузанд) старото име на Кападокия (за първи път името "Кападокия" е упоменато в Бехистунския надпис от края на VІ в. пр.н.е.) е било...Гамирк.























www.facebook.com/media/set/

Очевидно е, че в Библията е запазен спомена за лидерството на кимерийците, понеже там Гомер е баща на Аскеназ (Битие 10:3). Обикновено тази формула се счита от скитолозите като потвърждение, за по-късната появата на скитите в Мала Азия. Междувременно, принципите на изграждане на генеалогични Таблици на народите, не са напълно изяснени. Библейският автор, групирайки хората по "племена, езици, по земите им, в народите им" (Битие 10:5), с други думи по етнополитически, езикови и географски причини, все пак тези принципи не ги прилага последователно. Специалистите предпочитат да виждат в Таблиците на народите принципа на разликата в стопанския начин на живот – в градове, номадски, островен (т.е. мореплаватели), и дори предлагат да се прави разграничение между народите, на политически им симпатии и антипатии към Юдейското царство [7]. Хронологическият принцип в това отношение не се зачита от изследователите, а във формулата "Баща - Син" хронологически смисъл не е включен. В рамките на всяка генеалогична линия възходяща към един от тримата синове на Ной, очевидно са се използвали критерий на културното и политическото лидерство, съществуваващо по времето на съставяне на паметника (Библията, к.м.) - не по-рано от VIII в. пр. н.е. Във всяка от тези три групи, на първо място са поставени най-значителните топоними, по-рядко етноними - всички това са внуците на Ной. Сред тях - Египет, Палестина, африканския народ кушити, арамейски племена, Елам, Асирия, Мидия, Лидия, Фригия, Гърция. Всички тези страни и народи са изиграли важна политическа роля в Древния Изток, през първата третина на I хилядолетие преди новата ера, а сред тях и Гомер - кимерийците. Синовете на Гомер са наречени Аскеназ (скити), както и Рифаат и Тогарма - две области в Мала Азия, които по това време не са играли важна роля в политиката. В тази формула, в дадения случай, очевидно е отразено военно-политическото лидерство на кимерийците по отношение на скитите, така както то е записано и в клинописните източници от VII в. пр. н.е.
Статия в Роден Край www.rodenkrai.com

Точно Кападокия е нарича по-късно от арменците – Gamirk

http://history.rodenkrai.com/new/proizhod_na_prabylgarite/za_skitskoto_nahluvane_v_palestina.html

Всичко което се е случило с ранния български произход след 8 в. пр.н.е. е проследимо: кимерийци-хуни-българи...Какво е било преди 8 в. пр.н.е. и дали кимерийците са трако-словени или шумеро-тюрки? Ето това е въпроса, който ще бъде предмет на дебати между тракедонизма и пантюркизма…АЗ, МИЛИ ПРИЯТЕЛИ, ИСКАМ ДА БЛАГОДАРЯ , че беше постигнат мълчалив консенсус за формулата на ИСТИНСКАТА РАННА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ СЛЕД 8 В. ПР.Н.Е. ДО 680 Г...

Ариарат V Евсеб Филопатор (на старогръцки: Ariaráthēs Eusebḗs Philopátōr) е цар на Кападокия от династията Ариаратиди/Отаниди от 163 пр.н.е. до 130 пр.н.е. или 126 пр.н.е. Той се отличавал с добри качества, занимавал се с философия и духовни науки и се смята за един от най-голямите царе на Кападокия.
Той се казва първо Митридат и е син на Ариарат IV Евсеб, цар на Кападокия от 220 пр.н.е. до 163 пр.н.е. и на Антиохида III, дъщеря на Антиох III Велики от Селевкидите и Лаодика III (дъщеря на Митридат II). Брат е на Стратоника IV (съпруга на Евмен II). Той последва баща си на трона. Той следвал в Атина при Карнеад и се сприятелил с Атал II. През 160 пр.н.е. той отказва на предложението на Деметрий I Сотер да се ожени за сестра му Лаодика V. Деметрий I обявява война на Кападокия и помага на узурпатора Орофернес, брат на Ариарат V. Ариарат V е свален от трона и бяга 158 пр.н.е. в Рим. Рим му връща трона обратно и той трябва да управлява заедно с брат си. През 154 пр.н.е. той помага на пергамския цар Атал II против Прусий II и изпраща син си Деметрий като командир на войската. През 130 пр.н.е. той помага на Рим против Аристоник Пергамски и фамилията получава Киликия и Ликаония. Със съпругата му Ниса, дъщеря на цар Фарнак I, той има шест сина, които с изключение на един са убити от съпругата му, която искала да получи властта над царството. След като народът убил Ниса, последният останал жив син на Ариарат става негов последник на трона с името Ариарат VI. Ариарат V е също приятел на Атина и -получава атинското гражданство.

Аретей от Кападокия (на гръцки: Areteos o Kappadokis) е античен лекар, един от малкото медици, чиито трудове са се съхранили до наши дни.
Аретей е роден в земите на Кападокия. Резултатите от многогодишните му изследвания в областта на медицината са изложени от автора в две съчинения, всяко с по 4 тома (4 книги....) В първото са изложени причините и признаците на острите и хроничните заболявания, а във второто се описват способите за лечението им. Останалите му трудове (включително и в областта на хирургията) са загубени. Съхранени до днес са трудовете му в областта на епилепсията, маниите и захарния диабет. До началото на XIX век трудовете му са ползвани от практикуващите медици като съчиненията му са преведени на немски и английски език. Аретей умира в Александрия.

Aretaeus, is one of the most celebrated of the ancient Greek physicians, of whose life, however, few particulars are known. There is some uncertainty regarding both his age and country, but it seems probable that he practised in the 1st century CE, during the reign of Nero or Vespasian. He is generally styled "the Cappadocian" . Aretaeus wrote in Ionic Greek a general treatise on diseases, which is still extant, and is certainly one of the most valuable relics of antiquity. The book displays great accuracy in the detail of symptoms, and in seizing the diagnostic character of diseases. In his practice he followed for the most part the method of Hippocrates, but he paid less attention to what have been styled "the natural actions" of the system; and, contrary to the practice of the Father of Medicine, he did not hesitate to attempt to counteract them, when they appeared to him to be injurious. One disease he described was later known as Celiac Disease and is common in the world today.
The account which he gives of his treatment of various diseases indicates a simple and sagacious system, and one of more energy than that of the professed Methodici. Thus he freely administered active purgatives; he did not object to narcotics; he was much less averse to bleeding; and upon the whole his Materia Medica was both ample and efficient.
It may be asserted generally that there are few of the ancient physicians, since the time of Hippocrates, who appear to have been less biased by attachment to any peculiar set of opinions, and whose account of the phenomena and treatment of disease has better stood the test of subsequent experience. Aretaeus is placed by some writers among the Pneumatici because he maintained the doctrines which are peculiar to this sect; other systematic writers, however, think that he is better entitled to be placed with the Eclectics.

Много са древногръцките градове, открити на бреговете на Мраморно море и Дарданелите, както и на Йонийското крайбрежие на Егейско море. Там и до днес са запазени развалините на най-важните центрове на късната класика и елинизма. В античния Халикарнас (днес Бодрум) се е издигал прочутият мавзолей на местния владетел Мавзоли и на съпругата му Артемизия от IV в. преди Христа. Обявен за едно от седемте чудеса на античния свят, мавзолеят е бил богато украсен с релефи и скулптури от известните гръцки майстори Скопас, Леохар, Тимотай и Бриаксис. Мавзолеят се е издигал на хълма сред града Бодрум до ХV в., когато е бил разрушен от земетресение. Днес значителни фрагменти от украсата на мавзолея са сред шедьоврите на Британския музей в Лондон.

Друг прочут античен гръцки град е Милет. Именно той е градът-майка, митрополията, създал голяма част от гръцките черноморски колонии по нашите земи, сред които Аполония (Созопол), Анхиало (Поморие) и Одесос (Варна). Милет се смята за първия град, в който е приложено правилното планиране, приписвано от преданието на архитекта Хиподам. След това Хиподамовата система се разпространява в целия античен свят, в Гърция и Рим. Запазени са развалините на театъра, гимназиона, булевтериона, на храмове и на градските площади, оградени с елегантни колонади. А пазарните порти на Милет днес са сред съкровищата на прочутия "Пергамон музеум" в Берлин.

В същия музей е импозантният Олтар на Звес от Пергам, един от най-значимите паметници на елинизма. В славния елинистически град на Аталидите днес са останали само основите на прочутия олтар, останки от агора, гимназион, дворци, амфитеатър, библиотека, която е била втора по големина в античния свят след Александрийската. Над Акропола на Пергам продължава да се издига белоснежният храм, изграден от император Траян, а на отсрещния хълм е Асклепионът. Там, недалеч от свещения извор, от храмовете и амфитеатъра, в специални подземни засводени коридори е лекувал известният античен лекар Гален. Асклепионът на Пергам е бил сред най-известните светилища на Гърция наред с Епидавър и Кос, посветени на медицината. Сред съвременния град Бергама се издига "Червеното здание" - античен храм на бог Серапис, известен със своите подземни канали, преустроен в базилика, смятана за една от седемте църкви, споменавани в Апокалипсиса.

Базиликата на Свети Йоан в Ефес също е сред тези седем апокалиптични църкви. Античният Ефес е може би най-добре запазеният гръцки град в Мала Азия. Може с часове да се броди край колонадите на агората, одеона, базиликата и многобройните храмове. След тях се е издигал огромният храм на Артемида Ефеска, едно от седемте чудеса на античния свят. Изгорен от Херострат в деня, в който се е родил Александър Македонски, храмът на Артемида Ефеска е като че ли символ на рухналия античен свят. Върху руините му израства християнската култура. Ефес пази следите от стъпките на Свети Йоан Богослов, смята се, че в историческия град той е писал своето евангелие и след това е бил погребан в него. Според едно от преданията Света Богородица е починала в Йерусалим и там се пази гробът й, но според друго тя се е преселила заедно със Свети Йоан в Ефес. Къщата на Дева Мария, на 7 км от Ефес, е едно от съвременните места на християнското поклонничество.

Архелай IV (на гръцки Αρχέλαος † 17 сл.н.е.) е последният цар на Кападокия. Той е син на Архелай III, върховен жрец на Комана и съпругата му Глафира (Glaphyra, за кратко време любовница на Марк Антоний), по бащина линия е внук на Архелай II направен върховен жрец на Комана в Кападокия през 60 пр.н.е. от Помпей. Архелай II е убит в битка срещу силите на Авъл Габиний, римския губернатор на Сирия през 55 пр.н.е. Правнук е на Архелай — понтийски генерал през Първата Митридатова война.
През 36 пр.н.е. Архелай IV е направен цар от триумвира Марк Антоний, но след битката при Акциум, Архелай дезертира. Октавиан Август разширява царството му като добавя към него територии от Киликия и Малка Армения. Той не е популярен сред поданиците си, които предивяват обвинение срещу него в Рим, в този случй той е защитен лично от Тиберий.
От първият си брак (съпругата му не е известна) Архелай има две деца: син и дъщеря на име Глафира (Glaphyra). По линия на дъщеря си е дядо на Тигран V и прадядо на Тигран VI, който ще е цар на Армения по времето на император Нерон. През 8 сл.н.е. се жени за царица Питодорида и става баща на децата ѝ от първия брак. Питодорида и Архелай нямат деца, тя остава негова съпруга до смъртта му, след което се връща в Понт със семейството си.
Впоследствие Архелай е обвинен в заговор от вече станалия император Тиберий и територията на Кападокия е анексирана и направена римска провинция.

В миналото Кападокия е била обитавана от перси, асирийци и хети, които били елинизирани по времето на възхода на гръцките градове-държави. Тук са построени много подземни градове, чиято цел била да служат на ранните християни като скривалища в периода, когато християнството още не е било признато за официална религия в Римската империя. Подземната мрежа предоставяла отлични условия за защита от римляните - тунели на няколко нива и кръгли камъни за запушване на врати и дупки в тавана, откъдето защитниците можели да нападат с копия. По време на кръстоносните походи Кападокия е била известна като "Тера Хермениорум" или "Земята на арменците", поради големия брой арменци заселени тук. Със засилването на мощта на турските племена в Анадол, Кападокия се превръща в тяхна васална територия. След селджукските турци властта над региона преминава при османските. Повечето от местните жители приели исляма и турския език, като само малцина запазили говорим т.нар. "кападокийски гръцки" диалект. След размяната на населението между Турция и Гърция през 1923 г. този древен език е запазен само при някои от потомците на тези жители в съвременна Гърция.

Забележителности: Старите гръцки къщи в Синасос;

Фукара letopisec, защо се излагаш като нещастен mikimausedonec? А Как ти се иска да си Грък, Умираш от желание!

Не е много ясно защо някакъв аристотелис пише коментари

в персийският Бехистунски надпис...